Във Велико Търново се проведе двудневното съвместно заседание на две от постоянните комисии на НСОРБ – по демографски и социални политики (ПКДСП) и по здравеопазване (ПКЗ).
Срещата беше открита от Росица Димитрова, съпредседател на ПКДСП, директор дирекция, община Велико Търново, която приветства колегите си в духовната столица на България и честити празника на християнското семейство и младежта – 21 ноември. „Мисля, че не случайно сме определили днес да се съберем две от най-създаващите топлина и уют комисии. Точно ние, общините сме гръбнакът на държавата. По места полагате усилия да повишите капацитета, да промотирате, да сплотявате хората и правите всичко, което е полезно за хората. Опитът на терен ще дава все повече резултати“ сподели тя и посочи и един пропуск, по който трябва още да се работи: „Гласът на общинските експерти в сферата на социалните дейности и здравеопазването трябва да бъде все по-ясен, все по-силен и по-устойчив, за да има чуваемост от законодателната и изпълнителната власти. Въпреки въпросите, които хората непрекъснато ни задават, ние никога не сме си позволили да се оправдаваме от липса на отговор или, че нещо не се е случило на друго ниво“ Тя подчерта, че винаги се намираме в разговори и диалог с централната власт и благодари за съвместната работа.
Д-р Дарин Димитров, председател на ПКЗ и кмет на община Търговище поздрави участниците и подчерта важността на МЗ като важен партньор при изпълнението на здравните политики на местно ниво. Той представи темите, които ще станат обект на представяне и дискусии и пожела успешно заседание на членовете на комисиите. „Радвам се, че ще проведем съвместно заседание на двете комисии, тъй като политиките по здравеопазване и социални дейности са обвързани, като са пряко зависими и от демографските политики, които изпълняваме на местно ниво. Темите, които днес ще обсъдим са изключително важни, като се надявам, че ще намерим отговори и решения на поставените въпроси в духа на диалога и доброто партньорство с поканените гости.“
В първите часове на срещата бяха дискутирани теми, свързани с достъпа до здравни и социални услуги в отдалечени и труднодостъпни райони и уязвими груп; разкриването и управлението на интегрирани здравно социални услуги, включително почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги. Беше обърнато внимание на Промените в Закона за лечебните заведения, свързани с предоставянето на мобилни услуги и медицинска помощ от разстояние, както и възможностите за стимулиране на лекарите, които провеждат прегледи в отдалечени и труднодостъпни райони. Д-р Дарин Димитров и Росица Димитрова модерираха активната дискусия, в която на поставените въпроси подробно отговаряха представителите на Министерство на здравеопазването – Христина Гетова, директор на дирекция „Правна“, Атанас Туманов, държавен експерт в дирекция „Изпълнение на проекти, програми и стратегии“, д-р Цветолюба Генкова, началник отдел и Анна Темелкова, държавен експерт, дирекция „Лечебни дейности“.
Христина Гетова представи измененията и допълненията в Закона за лечебните заведения, свързани с предоставянето на мобилни профилактични и скринингови дейности в труднодостъпни и отдалечени райони чрез мобилни структури (в сила от 01.01.2026 г.) от лечебните заведения за болнична помощ и медицинска помощ от разстояние, която ще се извършва от 01.04.2025г. от лечебните заведения.
От министерството обявиха, че предстои издаването на съответните наредби, с които ще се разпише конкретното прилагане и изискванията при осъществяването на дейностите.
По време на дискусията с представителите на Министерство на здравеопазването, Атанас Туманов представи възможностите за стимулиране на лекарите, които провеждат прегледи в отдалечени и труднодостъпни райони и благодари за предоставеното становище от НСОРБ, във връзка с публикуваните Насоки за кандидатстване и изпълнение на ПИИ, както и реда за предоставяне на финансиране по Компонент „Изграждане на съвременна материално-техническа база и осигуряване на медицинска апаратура и обзавеждане за амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена“ от Инвестиция „Развитие на амбулаторната грижа“. Компонентът предвижда създаването на амбулатории за извънболнична помощ и консултативни медико-социални звена за профилактично-промотивна дейност, които ще предлагат здравно-социална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в района им на обслужване. Предоставените бележки и предложения ще бъдат прегледани и отразени.
В подкрепа на инвестицията е и предвидената в НПВУ реформа „Подобряване на привлекателността на здравните професии и насърчаване на по-балансирано разпределение на здравните специалисти на територията на цялата страна. Реформата е насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти и тяхното неравномерно разпределение, като причина за ограничения и не равнопоставен достъп на населението до медицинска помощ. С реформата се цели решаване на този проблем, както и реформиране на сектора по отношение на развитието на човешките ресурси и прилагането на реални мерки за задържането на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната.
По темата се включиха онлайн и Елеонора Пачеджиева, директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи“ и Марин Байчев, началник на отдел „Интеграция на хората с увреждания“, МТСП. Обсъден беше и достъпът до услуги и грижа за хора с увреждания и възможностите за промяна на модела за достъп, основан на ТЕЛК с нова оценка на здравно-социалния статус на уязвимите лица. В изключително активна дискусия бе коментиран и въпросът дошло ли е вече времето да се мисли за вариант да се излезе от насочването през ТЕЛК и да се отиде на истинска здравно социална оценка.
Във втората част на заседанието основно внимание бе обърнато на темата за Европейските проекти за предоставяне на почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги и Телекеър решения. Бяха дадени примери за успешни проекти и възможности за разширяване на обхвата на услуги.
Мария Железарова, началник отдел и Георги Янков, началник отдел, Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП споделиха, че по операция „Иновативни и здравно-социални услуги“ са в етап, в който очакват критериите да бъдат гласувани на следващия Комитет за наблюдение на програмата, след няколко дни. Георги Янков сподели, че целта е да има плавен преход, да няма прекъсване на услугата и да няма сътресения на никое от нивата. Беше разяснено, че критериите са за 2 години, 10 хил. са ориентировъчно заложените потребители, а оценката на потребностите ще се случва по зададени две скали. Беше обърнато внимание, че третата дейност по операцията, свързана с дигиталния начин на допълване на тази услуга не е посочена като задължителна и всяка община ще може да реализира тази дейност според своите нужди. „Дигитализирането, отчитането, допринасянето за постигане на наблюдението, докладването е една услуга която да дойде от външен изпълнител“ каза Георги Янков.
Представителите на УО на ПРЧР наблегнаха на това, че ще бъдат максимално бързи в работата си. „Можете да разчитате на нас по всяко време“ увериха общините те. „В начален етап сме – на разработване на операцията – на етап критерии. Ще бъдем бързи и може би ще дадем гратисен период от един месец, за да бъдат включени всички лица и за да не останат необслужени лица, докато бъдат оценявани. Ще предложим това, когато започнем да разработваме условията за кандидатстване. Другото важно нещо е изискуемото решение от ОбС.“ Когато условията за кандидатстване са готови, те ще бъдат изпратени на общините да дадат коментари, допълниха представителите на МТСП.
Веселина Ботева благодари на Министерството и на Управляващия орган за адекватната и бърза работа и разбиране проблемите на общините. „В рамките на месеци си задавахме въпроса какво ще правим от 1 януари. Колегите от УО реагираха бързо и адекватно. Разбраха, че за нас най-важното е грижата за хората, промениха насоките, направиха трите дейности, дадоха възможност 3-та дейност да бъде заявена в последствие. Благодаря за много бързата реакция.“ Тя допълни, че дава този конкретен пример за добра съвместна работа и партньорство, която със сигурност ще продължи.
Росица Димитрова допълни, че сме благодарни за разбирането през всичките тези години. „Цяло лято говорихме за „Грижа в дома“, споделяхме какви са притесненията ни и УО бяха гъвкави да отговорят на потребностите ни.“ каза тя.
На въпроси в активната дискусия, представителите на МТСП увериха, че процесът ще бъде забързан и ще се погрижат да няма ден, в който да няма финансиране на услуга.
Онлайн по темата се включиха и Теоидора Любенова, държавен експерт и Илиян Саралиев, началник отдел в дирекция „Социално включване“, МТСП. Саралиев обясни, че в случая с тази операция са решили да апробират една популярна в цял свят, утвърдена методика – на Бартел и Уолтър Броуди. „По скалите лесно може да се прецени до каква степен конкретните лица са зависими от определен вид помощ. Опитали сме се да насочим подкрепата към определена група хора. Акцентът няма да бъде поставен върху телекеъра, а пак ще продължи с услугите в домашна среда. Средствата са по-ограничени и трябва да фокусираме самото финансиране.“ каза той. Той обясни, че методиката оценява това, което лицето прави, а не оценява това което лицето би могло да направи. Тези оценки установяват степента на независимост от съответната помощ за конкретното лице. Саралиев допълни, че хората от целевите групи са самотноживеещи. Той даде примери с различни проценти, които биха могли да се получат при оценката на потребностите и подчерта, че фокусът на средствата на съответната операция трябва да е върху лицата, които получават над 50%, а останалите да се насочат към лична помощ, към асистентска подкрепа или към специална подкрепа от 24 часова грижа. Коментира се и възможността какво да се случи с потребителите, които няма да бъдат обхванати от „Грижа в дома“.
„Ние сме хората, които трябва да намерим правилното място на всеки човек къде да попадне. Да получат правилна, адекватна помощ с правилната оценка с правилното насочване – имаме един ресурс, с който трябва да се съобразим и да намерим мястото на хората.“ каза Веселина Ботева.
През втория ден на заседанието бяха разгледани социалните дейности и трансформиране на съществуващите услуги съгласно Националната карта на социалните услуги.
Участие взеха Венелина Богданова, началник отдел и Борислав Миков, експерт от АСП, онлайн се включи и Диана Петрова – директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“, АКСУ. Те споделиха, че са дискутирани с НСОРБ идеи за случването им по най-безболезнен начин – и на общините и на двете агенции. „Работим по Закона за социалните услуги вече от 4 години. Най-голямото предизвикателство е как съществуващите услуги ще бъдат трансформирани. Все още не е избистрено изцяло как и по какъв начин да се съобразим и със ЗСУ и да бъдат ефективни. Все още нямаме изработени финансови стандарти и нямаме истинската визия по какъв начин ще се случи точно трансформирането.“
Темата на сутрешното заседание бе фокусирана предимно върху Националната карта на социалните услуги. „Общините са тези, които на място би следвало да преценят какви са спецификите на място и на база на това, насочено към най-добрата подкрепа, да структурират и направят социалните услуги и как да бъдат предоставяни. Вероятно ще има модели, но те ще бъдат примерни, не със задължителен характер“ каза Венелина Богданова. По време на представянето тя подробно разясни каква е била работата по Националната Карта и заедно с Борислав Миков показаха разширения вариант на Картата, таблично, като дадоха пример с две области. Бяха обяснени някои детайли и показано как са били коригирани определени данни и по каква логика. Миков сподели, че в период на планирането е имало множество срещи и разговори с общините, за които благодари. „Отговорността е споделена между няколко институции“, каза също той. Те допълниха, че ще предложат на ръководството си, до общините да бъде разпратен разширеният вариант на Картата, за да може да бъде много по-разбираем и ясен за тях.Заседанието на двете комисии бе закрито с темата за извънболничната специализирана медицинска помощ в силно конкурентна среда. Д-р Катя Ганова, председател на УС на Национално сдружение на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (НСЛЗСИМП) представи Сдружението, регистрирано преди една година. В Сдружението членуват 51 лечебни заведения, представители на 18 области, които са ДКЦ-та и Медицински центрове от големи и по-малки общини. Д-р Ганова сподели каква е визията на Сдружението за развитието на лечебните заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ. „Обединението на медицинските центрове в малките общини доведе до идеята за сформиране на Сдружението. От там тръгна и обединението с по-големи медицински заведения.“ обясни тя. Тя посочи проблеми, като липсата на специалисти и мотивирането на специалисти от големи градове да работят в малки общини. Според НСЛЗСИМП има нормативни пречки за привличане на специалисти от по-големите към по-малките болници. Във връзка с кадровата криза те смятат, че трябва да има бърза писта за придобиване на специалност. В дискусионната част много емоционално бяха обсъдени въпросите с дефицита от лекари и медицински сестри в цялата страна и в цяла Европа. Бяха дадени и общински добри примери за подпомагане на медицински специалисти и за обучение.
Това са по-голямата част от темите, по които над 100 представители на общини имаха възмоност да чуят информация, да получат разяснения и да намерят отговори на въпросите си. Членовете на двете комисии спряха вниманието си и върху Финансова рамка за общинските услуги за 2025 г. и следващите години.
В последния ден – 22 ноември, участниците имаха възможност да посетят на място и две предлагани услуги от община Велико Търново, с любезното и пълно съдействие на Общината и на екипите на услугите.
.jpg)
/МЯ/
Наши спонсори са:
Български трактори на добри цени при изключително качество