След четвъртата пленарна сесия на 20-ия Централен комитет на Комунистическата партия на Китай, която наблегна на стимулирането на технологичната независимост и иновациите на нацията, университетски изследователи и студенти засилват усилията си за постигане на пробиви в основните технологии и насърчаване на нови качествени производствени сили.
Независимо дали става дума за създаване на по-добри чипове, изследване на връзките мозък-компютър, изграждане на по-интелигентни системи за възприятие или препроектиране на образователни инструменти, тяхната работа отразява споделен ангажимент за укрепване на технологичната самостоятелност на Китай, подобряване на възможностите за иновации и превръщане на научните открития в практически приложения.
Според комюнике, публикувано наскоро, пленумът подчерта, че страната трябва да постигне по-голяма самостоятелност и сила в науката и технологиите и да насочи развитието на нови качествени производителни сили.
В документа се казва, че Китай трябва да подобри цялостното представяне на своята иновационна система, да повиши капацитета за иновации навсякъде, да се стреми да заеме водеща позиция в научното и технологичното развитие и да продължи да насърчава нови качествени производствени сили.
Jian Zhijie, докторант по интегрални схеми в университета Tsinghua, каза, че на фона на забраните за износ на усъвършенствани чипове и външния натиск, Китай трябва да засили решимостта си да се справи с проблемите с „тесните места“.
На фона на търговското напрежение между Китай и Съединените щати и продължаващия натиск от страна на западните страни върху индустрията на интегралните схеми, Китай твърдо напредна в научно-технологичната самостоятелност на високо ниво, ускори култивирането на нови качествени производствени сили и инжектира силен импулс във висококачествено икономическо развитие, каза той.
„Като докторант по високопроизводителни чипове признавам, че тези чипове формират основата на развитието на изкуствения интелект и представляват решаваща подкрепа за култивирането на нови качествени продуктивни сили“, добави Джиан.
Той обеща да съсредоточи изследванията си върху енергийно ефективен дизайн на чипове и интеграция на алгоритъм за изкуствен интелект, обещавайки да допринесе с усилията си да помогне на нацията да постигне високо ниво на научно-технологична самостоятелност чрез практически действия.
Yin Yongyue, докторант по полимерна химия и физика в китайския университет Renmin, каза, че неговото изследване се фокусира върху разработването на електроди за интерфейс мозък-компютър, насочени към химически сигнали, целящи да се справят с основните молекулярни механизми на невродегенеративните заболявания.
„Тази област все още е до голяма степен неизследвана и се нуждае от цялото ни внимание“, каза той.
Ин подчерта, че позволяването на имплантираните интерфейси да съжителстват хармонично с организмите представлява критична стъпка към осигуряване на технологично лидерство. Тези устройства трябва да бъдат високочувствителни, селективни и съвместими с жива тъкан, с дългосрочна стабилност, за да устоят на био-замърсяване и имунни реакции.
Той каза, че има за цел да разработи по-безопасни и по-ефективни електроди, като експериментира с нови материали и методи. Той добави, че ще демонстрира издръжливостта да издържи самотата на основополагащите изследвания и визията за междудисциплинарно сътрудничество, съсредоточавайки се върху дългосрочни предизвикателства, а не върху краткосрочни тенденции, и обединявайки колективната мъдрост за устойчиви пробиви.
Джан Либао, професор в Училището по изкуствен интелект към Пекинския нормален университет, изучава интелигентни системи, които обработват пространствена информация. Той идентифицира проблеми като лошото качество на данните и затрудненото споделяне на информация като основни пречки.
„Трябва да създадем системи, които могат да разбират и реагират на заобикалящата ги среда, дори когато данните са ограничени или с ниско качество“, каза Джан. Неговият екип проектира модели, които могат да учат и да вземат решения с по-малка зависимост от големи масиви от данни, а ранните тестове показаха положителни резултати. Джан също планира да популяризира реални приложения на тази технология в мониторинга на околната среда, предупрежденията за бедствия и развитието на интелигентни градове.
„Това ще допринесе за подобряване на способността за независими иновации и международната конкурентоспособност на китайската индустрия за космическа информация“, каза той. „Ние смело ще преследваме фундаментални иновации и ще се стремим да осигурим ключови основни технологии в собствения ни обхват.“
Джан каза, че незабавно ще интегрира най-новите изследователски открития, предизвикателствата от реалния свят и опита от първа ръка за решаване на проблеми от научните фронтове в преподаването в класната стая, за да подхранва иновативни таланти от най-високо ниво, оборудвани както с теоретични познания, така и с практически умения.
Xu Tong, доцент в Училището по компютърни науки към Пекинския университет за пощи и телекомуникации, се занимава с това как да се адаптират общи инструменти за ИИ за образование.
Той каза, че съществуващите AI платформи често не отговарят на специфичните нужди на учители и ученици. Неговият екип разработи платформата „Code Start“, която позволява на преподавателите да създават персонализирани асистенти за преподаване без никакво програмиране.
Тези асистенти с изкуствен интелект могат да помогнат с обучение, оценяване и създаване на персонализирани учебни материали. Платформата вече се използва в няколко университета, включително Пекинския университет за пощи и телекомуникации и Университета за международни изследвания Хейлундзян, каза Сю.
Той добави, че възнамерява да продължи да подобрява системата, като се фокусира върху това да направи платформата по-зряла и приобщаваща.
[email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта