Сезонът на планирането в Китай е в разгара си. Преди официалното пускане на 15-ти петгодишен план (от 2026 г. до 2030 г.) следващия март ранните знаци, идващи от току-що завършилия четвърти пленум на Комунистическата партия, предполагат, че ще бъде повече от същото: фокус върху продължаването на необикновения индустриален и технологичен възход на Китай, воден от това, което президентът Си Дзинпин нарече „нови производителни сили”. Това би било грешка в следния смисъл: технологично-индустриалната мощ на Китай е толкова добре установена, че е излишно да се спираме на очевидното. Упражнението по планиране трябва вместо това да има за цел да се справи с най-плашещото предизвикателство пред страната: дългоочакваното водено от потребителя ребалансиране. За тази цел 15-ият петгодишен план трябва да постави изрична цел за увеличаване на потреблението на домакинствата като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) от последното му четене от близо 40 процента до 50 процента до 2035 г. Досега дебатът за повторното балансиране се проточи от десетилетия. Той е повдигнат през 2007 г. от бившия премиер Уен Дзябао като вторият от сега известните му „четири uns“ – нестабилен, небалансиран, некоординиран и неустойчив. Това, твърди той, застрашава привидно силната китайска икономика. Разбира се, „небалансиран“ е само елиптична препратка към китайския потребител. Но в контекста на всичките четири „uns“ това повдига това, което оттогава се е превърнало в най-важния структурен въпрос за китайската икономика: необходимостта от намиране на нови източници на растеж.

Докато китайските власти са били особено умели в справянето с първия „оон“ (нестабилност), както беше демонстрирано по време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г. и пандемията Covid-19, четвъртият „оон“ е мястото, където гумата среща пътя за политическото обещание на китайската мечта на Си.

Ако икономическият му растеж е неустойчив, Китай ще изостане от него аспирационна цел да се превърне в „велика модерна социалистическа страна“ до средата на века. Според моите изчисления това ще изисква растежът на реалния БВП на глава от населението на Китай да достигне 5,75 процента годишно през периода 2030-2049 г.

Постигането на това няма да е лесно, защото много от най-мощните двигатели на растежа на Китай са изчерпани. Обсаденият сектор на имотите вероятно ще остане под низходящ натиск за години напред. Привидно устойчивият експортен сектор на Китай почти сигурно ще бъде ударен от нарастващия протекционизъм. Дори всемогъщите инвестиции в дълготрайни активи, които в момента представляват около 40 процента от китайския БВП, достигат своя лимит.

Хората се возят на ескалатор в търговски център в Пекин на 31 юли. Снимка: Reuters

Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта